Защо избираме партньори, копие на нашите родители

Забелязвали ли сте, че дъщерята на домашния тиранин често се омъжва за мъж със същия проблем, а синовете на корави и авторитарни майки се женят за подобни жени?
И това далеч не е случайност, а модел, потвърден от доста научни изследвания: мъжете подсъзнателно предпочитат жени, които приличат на собствената им майка, а жените - мъже, „копия“ на бащите си.
Освен това, колкото по-близки и по-топли са отношенията между баща и дъщеря, толкова по-големи са шансовете тя да се омъжи за мъж, подобен на таткото.
Фактът, че момичетата, които са били приятели с бащите си в детството, инстинктивно избират партньори, които приличат на бащите им, се потвърждава и от резултатите от проучване, проведено от британски и полски психолози.

Всичко идва от детството

Как става така, че подсъзнателно свързваме живота си с хора, подобни на нашите родители, дори ако на съзнателно ниво изобщо не го искаме?
Психолозите обясняват това с теорията за сексуалното отпечатване и с теорията на привързаността.
Теорията за сексуалното отпечатване (импринтинг) казва, че точно както в психиката на детето ситуациите, които е преживяло в ранна възраст, оставят незаличим отпечатък, така и личността на родителя от противоположния пол също оставя такъв отпечатък. И още на 1,6 – 2 години детето е привлечено от този тип личност.
Разбира се, всичко това до голяма степен е обвързано със сложна комбинация от различни фактори, преди всичко любов, емоционална близост, безусловно приемане и сигурност от страна на майка или баща. Или при отсъствие на тези чувства.
Много изследвания показват, че най-ранните взаимоотношения с родителите ни – особено с майката - влияят върху начина, по който се свързваме с другите, когато пораснем – както в романтични отношения, така и във всяка друга връзка. Те също така формират един вид стабилна вътрешна логика на сценария, по който се развиват тази връзки.

Любов и подкрепа 

Така децата на майки, които ги обичат и постоянно са в синхрон с тях, се превръщат в самоуверени, позитивно възприемащи възрастни. Те не се страхуват от самотата, безстрашно влизат в близки отношения и не се притесняват, че ще бъдат отхвърлени.
Ако майката често отсъства, не обръща внимание на детето, ако емоционалният контакт с нея е бил нестабилен, тогава отглежда човек, за когото връзката е източник на тревожност, страх и напрежение. Той се страхува да остане сам, постоянно се нуждае от потвърждение, че е обичан. Той е ревнив, обсебващ и стреми се да контролира. Накратко, близките отношения с него са истинско изпитание.

Когато става въпрос за установяване на романтични отношения, хората подсъзнателно се стремят към нещо познато, дори ако това ги е наранявало повече от веднъж в миналото. 
За тези, които са израснали с любящи родители, е съвсем нормално да търсят същото в собственото си семейство.
Ако пък семейство на родителите е било източник на опасности и заплахи, би било логично човек да тръгне в обратната посока - да търси връзка с някой, който излъчва топлина, любов и емоционална стабилност.
Нещата обаче не са толкова прости.
Тук се задейства сценарий, запечатан от ранно детство. В резултат се оказва, че съпругът или съпругата ви точно копират своя авторитарен баща или майка, която винаги е била недоволна.
По материалите на сайта  psychologytoday.com, Мона Василева